• Националната асоциация на пекарите във Франция подаде петиция френската багета, продукт, известен по целия свят, да бъде призната за културно наследство. Според тях по този начин продуктът, възприет от пекарите във всички страни, ще бъде защитен от глобализацията, без да загуби името, формата, рецептата, съставките и техниките си на печене.
„Багетата е завистта на целия свят. Трябва да запазим рецептата и експертния опит, с който разполагаме, и затова тя трябва да бъде в списъка на ЮНЕСКО“, каза френският президент Еманюел Макрон пред Би Би Си.
Френският закон защитава багетата от 1993 г. Пекарите имат право да използват само 4 съставки: пшенично брашно, вода, мая и сол, тя не може да се замразява и не могат да се добавят консерванти.
Президентът Еманюел Макрон обяви, че ще подкрепи всички действия, които ще бъдат предприети, за да бъде включена френската багета в културното наследство на ЮНЕСКО.
Френска багета – културна ценност
Културното наследство на ЮНЕСКО защитава световните културни ценности и помага за повишаване на осведомеността за тяхната важност. Продукти като неаполитанска пица, белгийска бира и японска гастрономия уашоку са в списъка. Испанците също се надяват да получат признание за своите тапас.
Има сравнително малко документация за историята на багетите, въпреки че е известно, че те са съществували, в различна форма, много преди да носят това специфично име. Историците смятат, че произходът на сегашната форма на багетите е свързан с два важни момента: появата на парни фурни във Франция и декретът на френското правителство от 1920 г., който забранява на пекарите да започват работния си ден преди 4 часа сутринта.
Що се отнася до появата на парните фурни във Франция, тя се приписва на австрийския офицер Август Занг, който донесъл първите такива фурни в Париж в началото на 19 век.
Второто събитие, което би довело до появата на багетите, каквито ги познаваме днес, се е случило през 1920 г., когато френското правителство е приело закон, забраняващ на пекарите да работят преди 4 часа сутринта. Въпреки че законът е дал на пекарите повече свобода, това е означавало и че те вече не са могли да пекат кръгъл хляб по традиционния начин и да го имат готов за продажба за закуска. Багетите се оказали идеалното решение в този критичен момент за гилдията на пекарите: дълги и тънки, те можели да се приготвят и пекат много по-бързо, така че били предлагани за продажба на обществеността, която ги оценила и възприела за ежедневна консумация.
