• Мелничарската, хлебарската и брашнено-производствената промишленост в Румъния от много години преминава през период, белязан от структурни дисбаланси в отношенията си с големите търговци на дребно.
На неотдавнашното общо събрание на Асоциацията на румънските работодатели в мелничарската, хлебната и брашнено-производствената промишленост – РУМЪНИЯ, от 12 март, недоволството от търговските практики на големите вериги магазини отново беше изведено на преден план от производителите.
Един от най-често съобщаваните проблеми е свързан с много ниските покупни цени, начислявани от търговците на дребно за хляб и други пресни хлебни изделия. В много случаи тези цени не покриват напълно производствените разходи – които включват суровини, енергия, труд, опаковки и логистика, специфични за нетрайните продукти. Резултатът е постоянен натиск върху печалбите на пекарните, което понякога води до оперативни затруднения или дори намаляване на производствения капацитет. Секторът, който остава от съществено значение за националната продоволствена сигурност и за поддържането на значителен брой работни места, е изправен пред повишена уязвимост към непропорционалната преговорна сила на големите търговски вериги.
В този контекст министърът Земеделие и развитие на селските райониФлорин Барбу многократно е заявявал – включително в диалози с представители на индустрията – че се работи интензивно за намиране на справедливи решения. Сред разглежданите насоки са механизми за ограничаване на търговската надценка в периоди на висока инфлация (над 5-6%), стандартизиране на надценката върху подобни категории продукти и ограничаване на практики, които прекомерно облагодетелстват собствените марки на търговците на дребно. Въпреки че мярката за ограничаване на надценката върху основни храни (включително обикновен бял хляб) е била последователно удължавана и е в сила до 31 март 2026 г., последните дискусии целят разширяване и усъвършенстване на тези инструменти, за да се защитят по-ефективно румънските преработватели и производители.
Поискана е подкрепа от властите
Предложение от индустрията, подкрепяно от години от асоциации като ROMPAN, има за цел задължително прозрачно показване на рафта както на покупната цена (или съответните производствени разходи), така и на търговската надценка, прилагана от търговеца на дребно. Идеята е проста и мощна от гледна точка на информирането на потребителя: гражданинът би могъл ясно да види колко отива за производителя и каква е надценката на търговеца на дребно, което му позволява да избира със знания и евентуално да предпочита продукти, които гарантират справедливо възнаграждение за късата верига на доставки. Проект в тази връзка беше иницииран и подложен на обществено обсъждане от Национален орган за защита на потребителите (ANPC) през 2025 г. – регулаторната заповед предложи надценката да се показва до крайната цена, със същия шрифт, размер и цвят, както във физическите, така и в онлайн магазините. Въпреки че проектът предизвика смесени реакции (включително възражения от някои асоциации на търговци на дребно, които посочиха възможни последици за конкуренцията и европейското законодателство), той остава насока от голям интерес в обществения и законодателния дебат.
Повече прозрачност
Отвъд конкретните решения, истинското предизвикателство остава намирането на устойчив баланс в цялата агрохранителна верига. Производителите на хляб не искат привилегии, а лоялни условия на конкуренция, които да им позволят да продължат дейността си и да инвестират в модернизация – инвестиции, подкрепени освен това от скорошни европейски схеми, като например DR-23, която отпуска 165 милиона евро на хлебния сектор за нови предприятия и модернизации.
Крайният потребител, който плаща цената на рафта, заслужава прозрачност и качествени продукти на разумни цени. Румънският производител от своя страна заслужава възнаграждение, което покрива разходите му и му позволява да се развива. Търговецът на дребно, като основно звено, има ролята да гарантира достъпност и разнообразие, но без да прехвърля изцяло рисковете и натиска върху разходите върху своите доставчици.
Докато обещаните законодателни решения не се оформят и не бъдат ефективно приложени, откритият диалог между всички страни – производители, търговци на дребно, власти и потребители – остава най-здравословният път. Хлебопроизводството не е просто бизнес: то е стълб на продоволствената сигурност и местната икономика. То заслужава внимание и справедливи решения, а не само обещания.
Статия, написана от Габриела Дан, главен редактор на Arta Albă
Прочетете за бялото изкуство и: Реколта от пшеница 2025: рекордно производство, но променливо качество – какво означава това за пекарите през 2026 г.
