• Днес, когато световната общност отбелязва Деня на Земята, вниманието на хранителната индустрия се насочва повече от всякога към крехкия баланс между производството и опазването на ресурсите.
• В контекст, където устойчивостта е престанала да бъде просто теоретична концепция и се е превърнала в оперативна необходимост, Европейският зелен пакт очертава новата пътна карта за пекарните, сладкарниците и кулинарните заведения навсякъде.
Европейска зелена сделка (Европейски зелен пакт), стартиран през декември 2019 г., представлява амбициозната стратегия на Европейския съюз за превръщане на континента в първата климатично неутрална зона до 2050 г.
Междинната цел е да се намалят нетните емисии на парникови газове с поне 55% до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г. Това се постига чрез декарбонизация на икономиката, насърчаване на кръговата икономика, повишаване на енергийната ефективност и ускоряване на прехода към възобновяеми енергийни източници.
За енергоемкия хлебен сектор, Зелената сделка означава по-високи разходи за електроенергия, природен газ и въглеродни кредити чрез системата за търговия с емисии (ETS). Към това се добавят нови изисквания за опаковане, намаляване на отпадъците и устойчиво етикетиране. Пекарните, с висока консумация на фурни, хладилни, втасващи и транспортни системи, усещат пряко този натиск.
Ситуацията стана още по-сложна през 2026 г. Цените на енергията се повишиха рязко, а инфлацията направи инвестициите в прехода още по-скъпи. През март 2026 г. румънският президент Никушор Дан се присъедини към група от 10 европейски лидери от страни като Италия, Полша, Гърция и Унгария, подписвайки съвместно писмо, призоваващо за спешен преглед на някои разпоредби от Зелената сделка. Основната мотивация е, че настоящата законодателна рамка рискува да се превърне в реална опасност за индустриите, които са трудни за преход, поради прекомерни разходи и все още недостатъчно развити решения за декарбонизация.
Значителен натиск в хлебния сектор
Въздействието върху румънските пекарни вече е видимо. Според анализа на Асоциацията за интелигентна енергия (AEI), делът на енергията и горивата в производствените разходи за хляб е значителен. Оценките, направени от Думитру Кишалица (президент и основател на Асоциацията за интелигентна енергия (AEI)), показват конкретни сценарии за увеличение на цените: при 30% увеличение на дизела и 60% на бензина, цената на хляба може да се повиши между 15,8% и 24,7%. В случай на по-изразено увеличение на дизела (до 70%), увеличението може да достигне дори 38,6%. Президентът на ROMPAN Аурел Попеску от март насочва вниманието към евентуално увеличение на цените до 10% само до края на същия месец, изключително поради горивата.
Малките и средните пекарни са изправени пред специфични предизвикателства. Те имат ниски маржове на печалба и ограничен капацитет да поемат увеличенията на разходите, без да ги прехвърлят изцяло върху потребителите. Конкуренцията от страна на големите вериги, които се възползват от по-добрата позиция при договаряне и по-лесния достъп до европейски фондове, изостря ситуацията. Освен това бюрокрацията при достъпа до финансиране за енергийна модернизация представлява допълнителна пречка за много местни производители.
Въпреки това, има практични решения, които пекарните могат да внедрят още сега. Първата насока е повишаване на енергийната ефективност: оптимизирането на графика за печене чрез групиране на производството, студена изолация, превантивната поддръжка на фурните и по-добрата топлоизолация може да донесе икономии от 10-20% от сметките. Преминаването към LED осветление и системи за рекуперация на топлина допълват тези незабавни мерки.
Друго важно решение е приемането на възобновяема енергия. Много пекарни имат покриви, подходящи за инсталиране на фотоволтаични панели. Съществуват европейски и национални схеми за финансиране (AFM, PNRR), които могат значително да намалят първоначалната инвестиция.
Намаляване на въглеродния отпечатък
Намаляването на отпадъците също играе ключова роля. Повторното използване на тесто, преобразуването на непродаден хляб във вторични продукти като галета или крутони и използването на биоразградими или многократно използваеми опаковки отговарят както на европейските изисквания, така и на очакванията на потребителите.
В средносрочен план, пекарните, които инвестират интелигентно в ефективност и възобновяеми енергийни източници, ще постигнат по-ниски разходи и по-привлекателен имидж на пазара. Зелената сделка не е само ограничение, но може да се превърне във възможност за тези, които се адаптират рано. Прегледът, поискан от Румъния и други европейски държави, остава от съществено значение за защита на работните места и цената на стратегически продукт като хляба.
Съответствие със стандартите Зелена сделка включва, освен промяна в манталитета, стратегическа инвестиция в технологии, които минимизират въглеродния отпечатък. За специалисти в Румъния, които искат да съчетаят опазване на околната среда с оптимизиране на оперативните разходи, Нова Пан предлага гама от най-съвременно оборудване, специално проектирано за пестене на енергия и намаляване на загубите.
По този начин устойчивостта се превръща в осезаемо конкурентно предимство, предоставяйки на производителите необходимите инструменти за изграждане на устойчив бизнес, готов за изискванията на зеленото бъдеще. В средносрочен план пекарните, които инвестират интелигентно в ефективност и възобновяеми ресурси, ще постигнат не само по-ниски разходи, но и по-силен имидж в очите на съвременния потребител.
Румънските пекари демонстрираха забележителна способност за устойчивост във времето. Ключът към оцеляването през 2026-2027 г. се крие в интелигентната адаптация: намаляване на разходите, непрекъснати иновации и достъп до наличните средства.
Ще се радваме да чуем вашите коментари по тази статия относно мерките, които вече сте внедрили във вашата пекарна, или тези, които планирате да внедрите в близко бъдеще. Вашият опит може да бъде от голяма полза за целия сектор.
Статия, написана от Габриела Дан, главен редактор на Arta Albă
Прочетете за бялото изкуство и: Нова Пан инвестира над 1,7 милиона леи във фотоволтаична система за устойчиво бъдеще
